Автоматика и автоматизация са разпознавани като взаимозаменяеми наименования на действия, характеризиращи усъвършенстваният контрол върху производството и върху голям брой механизми и уреди от бита. Автоматизацията не изключва човешката намеса в съответната система, но я ограничава в степен, напълно безопасна за здравето и целостта на човешкото същество. Повече информация за различни видове автоматика за бита можете да намерите тук https://euromatica.bg/
Автоматизираните механизми възникват още през 18-ти век за улесняване на трудови процеси, изискващи физическа сила, която увеличавала времето за производство и въздействала върху човешкото здраве – регулатор за дистанцията между воденичните камъни. Заместването на грубата механична сила с автоматична ускорява процесът на производството и е причина за предотвратяване на много трудови инциденти.
Постепенно, освен с цел трудова безопасност, автоматизацията започва да се прилага за реализирането на системи, заместващи не само физическите, но умствени човешки усилия - машини с изчислителни и логически функции, сензори, таймери, регулатори, инвертори на електрически ток и други спомагателни устройства. Те са контролирани с човешка намеса. Електричеството и електрокомуникацията заемат основна роля в процесите по автоматизиране след 19-ти в.
Принцип на автоматизирането
Автоматиката в устройство представлява комплекс от механични, електронни и цифрови детайли, в повечето случаи задвижване чрез електрически ток. Няколко такива устройства могат да автоматизират цял процес или последователност от процеси. За целта комплексът трябва да осигурява управляващ контролер, изпълнителни детайли и обратна връзка в опростеният си вид. При по-сложни и цифровизирани системи те са допълнени от информативен източник и детайл за преработка на информацията.В общ вид, автоматиките се отличават в два варианта от самото си създаване: съоръжения, заместващи грубата човешка/механична сила и съоръжения, които наподобяват мозъчните, мисловни и невронни процеси на човек. Целта е създаване на импровизиран заместник на човешката работна ръка, който ускорява и опростява процесите при дадена трудова дейност. Безопасността на труда и изключителното намаляване на трудовите злополуки са факт именно заради автоматизиране технологията на труда.
Автоматизираните механизми не заместват напълно човешкият трудов и мисловен капацитет. И при автоматизиране в промишлеността – проектиране, планиране, технологични, моделиращи, изследователски и регулиращи, и що се отнася до търговията и бита, машините изпълняват функциите си съвместно с хората и контролирани от тях.
Огромната революция на автоматиките в производството
Работата с автоматизирани системи за управление става част от производственият цикъл още през далечният деветнадесети век, и съвсем скоро е последван от електрификацията във фабриките. Машините и механизмите, заместващи ръчното занаятчийство, се нуждаели от електричество за ускоряване на скоростта на действие и поддържането на непрекъсната такава.Постоянното наличие на електрическо напрежение било единственият вариант за оптимизиране работата на двигателите с вътрешно горене, който се отличавал с по-висока функционалност спрямо хидравличната двигателна сила. Ръстът на производство нараства значително, а скоро всички етапи от него започват да се заместват с електрически управлявани машини – създаване и обработка на тъкани, суровини, печатарство, корабо- и самолетостроене и много други изделия от бита и промишлеността.
След средата на изминалият век, цифровизацията създала нов поглед върху производството. Електроника и компютърен хардуер създали ново управленско звено в компютърните функции и нов отрасъл – проектиране в електрониката, което се занимава с производство на всички части и аксесоари за компютърните машини. Те се управляват от човек и все по-качествено конкурират логическите и мисловни функции, които са негова същностна характеристика.